| Селищни могили и следи от праисторически, енеолитни селища има в близост до всички извори в землището на Завет, в чертите на самия град и в долината на р. Крапинец. Намерени са много каменни сечива с добре огладена повърхност и правилно пробити дупки, както и много керамични фрагменти. Известие за най-голямата могила са публикували още братята Шкорпил през 1898 г. Могилите, които пазят останки от миналото, могат да бъдат отнесени към първата половина на енеолита - V хилядолетие пр.н.е. През времето на Второто българско царство много села в Лудогорието се възстановили и замогнали като земеделски и скотовъдни селища. Сред тях било и с. Завет, което тогава носело името Завид - село, будещо завист поради богатството и хубостта си. Жителите му се радвали на добър поминък и плодородие. В края на XIII век, когато куманите изчезват като етнос от Североизточна България, от североизток, през Дунава се появяват татарите. Те подлагат на опустошение района и вдигат срещу себе си цялото население, което под водачеството на селския цар Ивайло трябвало да се защитава само, за да оцелее.
След Освобождението в с. Завет идват 29 български семейства от с. Побит камък. По-късно закупуват имоти и се заселват хора от Голям извор, Дряновец и Разград, а също така от Етрополе, Габровско и от Западните покрайнини на България. След Първата световна война тук се заселват и семейства от Добруджа. Това преселване в първите години след Освобождението е бурно и масово. По-късно процесът стихва и има преселвания само на отделни семейства. Българите, живели в по-недостъпните за турската власт планински райони, се заселват в равнините, заемат изоставените от турците земи и започват да ги обработват. Държавата не узаконява веднага създаденото положение, но земята е заплатена на бившите собственици. Веднага след Освобождението Завет е централна община. Първоначално е имало само кмет, а по-късно и помощник кмет. До установяване на изборната система, кметовете са били назначавани.
Основен поминък си остават земеделието и животновъдството, а през 20-те и 30-те години на миналия век се развиват силно занаятчийството, търговията и някои отрасли на леката и хранителната промишленост. Заветлии се утвърждават като добри стопани, а и земята е хубава - сиви горски почви, издръжливи на суша. Дълго време се запазва старото самозадоволяващо се стопанство - по домовете се произвежда храната, тъче се, преде се. Дори занаятчиите работят срещу заплащане в натура. Много добре развито е животновъдството. С особена слава се ползва коневъдното дружество, което участва в изложби в страната и в чужбина.
През 1974 г. Завет е обявен за град. Това поставя началото и на още по-мащабна строителна и благоустройствена дейност. 1975 г. е построен стадионът, един от най-добрите в страната, а тогава единственият стадион с осветление в Разградски окръг. През 1978 г. се създава селищната система Завет - един град и отначало 5 , а след изселването на Воден - 4 села (Прелез, Веселец, Острово, Иван Шишманово и Сушево). Икономиката им се базира на селското стопанство, но постепенно се увеличава и делът на промишлеността.
В общи линии най-новата история на градчето повтаря съдбата на малките български градове и отразява промените в обществено-политическия, икономическия и културния живот на страната.
|